От Фейсбук профила на Мартин Табаков, доктор по политически наукиКакво е

От Facebook профила на Мартин Табаков, лекар по политически науки

Какво е общото сред Държавния секретар Антъни Блинкен и ръководителят на Палестинската автономност Махмуд Аббас? В рамките на последните дни, двамата прибягнаха до корекции на своите обществени послания. Първо това направи Блинкен, когато негов туит окуражи ролята на Турция за „ преустановяване на огъна ” в Ивицата Газа, а по-късно близка до Абу Мазен осведомителна организация изтри оповестените преди този момент негови думи, че „ политиките и дейностите на Хамас не съставляват палестинския народ ”. Вчера HuffPost излезе с информация, отразена и от CNN, съгласно която Държавният департамент не предизвиква американските дипломати да употребяват в своя речник „ деескалация ”, „ завършек на насилието ”, „ възобновяване на спокойствието ”.

Предвид еднопосочната поддръжка на Съединени американски щати за Израел, измененията в X-профила на Държавния секретар наподобяват разумни. Отварянето на граничния пункт Рафах сред Египет и Ивицата Газа – тъй че през нея да могат да излязат жителите на трети страни, които се намират в палестинския анклав - се забави, в това число заради първичното противоречие на Тел Авив и Вашингтон тя да бъде употребена за вкарването в Газа на събираната към този момент филантропична помощ в египетския град Ариш. Срещу последното в израелския кабинет има настояща опозиция, която даже изплува в медиите. Към този миг наподобява, че Египет като че ли последователно съумява да прокара своето гледище, че в случай че граничния пункт в Рафах бъде отворен, то той би трябвало да работи и в двете направления (тоест Кайро освен да одобри жителите на трети страни, само че и да „ инжектира ” анклава с филантропична помощ).

Остава отворен обаче въпросът дали ще бъде преодоляна съпротивата на Египет да стане правоприемник на палестински бежанци, в каквато посока „ натискат ” Израел, Съединени американски щати и Европейски Съюз, доколкото към този момент работното съглашение касае прекосяването единствено на жителите на трети страни. Вероятно визитата на Антъни Блинкен в Катар и Саудитска Арабия е предполагала диалог, в който Доха и Риад да подтикват финансово в тази посока намиращия се сложна икономическа обстановка Египет (Вашингтон също може да стимулира Кайро да стане по-гъвкав, заради въздействието на американците по отношение на Международния валутен фонд, на който Египет дължи към 22 млрд долара).

Въпреки обсъжданата еднопосочна поддръжка на Съединени американски щати за Израел, която наложи упомената промяна на туита на Държавния секретар, тази нощ президентът Джо Байдън бе – за първи път от започването на спора – по-умерен в своето общественото говорене. Да, той удостовери правото на Израел да потърси сметка на Хамас, само че Байдън сподели и нещо друго. А точно, че окупацията на Ивицата Газа от Израел ще е „ огромна неточност ”. Ръководителят на Белия дом още веднъж загатна и за нуждата от основаването на палестинска страна. Искам дебело да подчертая, че това е първата спирачка от страна на американците по отношение на Израел откогато стартира войната. След приключването на войната Тел Авив ще би трябвало да си приказва с някого: това няма да е Хамас, доколкото терористичната организация не е част от законните палестински управляващи, само че е и мъчно да си представим, че това ще бъде Фатах и Абу Мазен, доколкото те нямат въздействие върху Ивицата Газа. Дали пък няма да забележим основания в ОАЕ Мохамед Дахлан в нова роля?

Интересна е и вътрешно-политическата динамичност в Израел. Авигдор Либерман е покрай това да влезе в изключителния кабинет, образуван от Бенямин Нетаняху, стига последният да позволи на водача на „ Израел Бейтену ” да взе участие в тесния действен формат, в който към този момент е и Бени Ганц. Именно Ганц, съгласно социологията в страната, се обрисува като консолидиращата фигура, в която израелското население има най-голяма степен на доверие в подтекста на спора. „ Даваме ви Нетаняху за арестуваните заложници ”, пишеше на един афиш от митингите против израелския министър-председател в Тел Авив. По-любопитна обаче е информацията на Channel 13, че в тесния действен кръг на decision-makers има настоящ спор сред премиера Нетаняху и министъра на защитата Йоав Галант. Според въпросната медия Нетаняху е за по-внимателни дейности по отношение на Ивицата Газа, до момента в който ръководителят на военното ведомство се застъпвал за по-твърди дейности.

Конфликт сред двамата има още от началото на годината, когато министъра на защитата се разгласи срещу правосъдната промяна на Нетаняху, заради което Биби изиска и неговата оставка. На този декор социологията от Израел ни демонстрира ясно две неща: 1) обществото в страната е стимулирано да води задаващата се война; 2) несъмнено то не вижда Нетаняху като индивида, който да преведе Израел в тези времена.

Възстановяването на водоподаването от страна на Израел към Ивицата Газа ще има стеснен резултат. Понеже: 1) то ще бъде възобновено единствено за Южна Газа; 2) неналичието на електрическо попречва действието на водните помпи; 3) Израел отговаряше за към 10% от водата, която употребява цялата Газа. Въпреки това, това е опит на Тел Авив да се приспособява към споделените съображения на интернационалната общественост по отношение на задаващата се филантропична рецесия в палестинския анклав. Все отново Нетаняху е подложен на напън освен от израелските жители, само че и от интернационалната общественост. Тук може би е забавно да се означи, въпреки да нямам подробен взор върху Европейски Съюз, че позицията на Жозеп Борел е по-различна от тази на Урсула фон дер Лайен, която като че ли стои по-близо до говоренето на Вашингтон. Ако ще е война, да е съгласно разпоредбите – т.е. да не се нарушава интернационалното право, ни сподели висшият представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Европейски Съюз.

Междувременно поради спора към този момент са основани две буферни зони.

Едната е по границата на Египет с Ивицата Газа. Тя има двояка цел. Един път, да разшири периметъра на сигурност. Втори път, в случай че се стигне до приемането на палестински бежанци, то те ще бъдат ситуирани точно в тази зона (по данни от управляващите в Кайро, най-малко 300 хиляди палестинци желаят да изоставен анклава в посока северноафриканската страна). Дали ще забележим сключването на скица „ бежанци против пари ”, в която Египет ще одобри и двете, следва да забележим. Но натискът в тази посока, както загатнах нагоре, е повсеместен и засилващ се по отношение на Кайро. Уви, Египет е страна, която от години е в директно съседство с страни, в които има спорове (Либия, Судан), заради което страната към този момент е приела към 9 млн. бежанци, в това число и сирийци. В това е същинската причина за съпротивата на египтяните да одобряват нови бежанци, а не публично декларираната такава, че обезлюдяването на Газа ще компрометира палестинската идея. Особено когато приказваме за палестинци, администрацията на президента Абдел Фатах Сиси е изключително сензитивна, около заплахата от инфилтрация на Мюсюлмански братя.

Втората буферна зона е по границата на Израел с Ливан (с дълбочина от най-малко 2 км). По отношение на северния фронт е значимо да кажем, че всеки идващ ден той става все по-интензивен в обмяната на удари сред Хизбула (и разположените в Южен Ливан Хамас и Палестински джихад) и Израел. Хизбула, въпреки към момента да не е влезнала в цялостен спор с Израел, към този момент спомага Хамас, доколкото попречва Израелските отбранителни сили да се концентрират напълно върху южния фронт към Ивицата Газа. На Северния фронт се случва нещо тревожно, касаещо държанието на радарните системи на Израел, които няколко пъти към този момент записват подправени офанзиви на безпилотни летателни апарати. Властите в Тел Авив, несъмнено, сбито споделиха, че ставало дума за неточности. Какво обаче поражда тези неточности (възможен ли е хакерски пробив?) и дали не са вероятни още по-опасни недостатъци – същите тези радари да не съумеят да записват заплаха, когато в действителност има такава?

Сутринта в ефира на бТВ стана дума, че към спора се води дейна дипломация. Обърнете внимание обаче какъв брой тясно е нейното целеполагане. Обсъжда се най-вече изискванията за напускането от Ивицата Газа на жители на трети страни (сред които 500 американци). Воденето на дипломатическа активност, целяща освобождение на заложници, в която Катар – заради устойчивите си контакти с Хамас – има водеща роля, към този момент наподобява напразна. Успоредно на Антъни Блинкен, иранският външен министър Амирабдулахян също е извънредно деен. Но тук има основание: иранският първи посланик не е фигурата, която може да бъде критерии за задаващата се роля в спора на Техеран, доколкото той по-скоро има функционалността да осведоми, само че не и да образува решения в иранската столица (поради специфики на Амирабдулахян, които вършат неговото стоене в иранската политическа мрежа доста по-различно, в сравнение с бе това на Мохамед Зариф).